Денят в този крайчец на ноември
мирише на индрише*,
на индрише мирише -
мачкам листата в ръцете си -
спомен за лятото с големите
купове розови праскови,
с прахоляка по късните улици,
където никакви дъждове не бягаха,
заедно с децата и кучетата,
никакви дъждове не падаха,
съответно не ставаха и не изпращаха
калпазаните до домовете
зад
светналите
над главите им отворени прозорци...

Това е някакъв бегъл смесено-есенен спомен,
сякаш надниквам за малко в
някогашен смесен магазин -
където има какво ли не по лавиците,
но не и каквото ти трябва,
не точно което търсиш-
така е със белите 
беглите спомени...

в сумрака се мяркат 
дори телевизор с каренце,
дори жълта дюля,

зад тезгяха е Стана,
продава ми спомен
за някакво близко-далечно лято,
лицето и свети

на лемон мерише 
официално,
а всъщност
на здравец
и дъвка*


...внезапно те мушка
този далечен спомен,
я в стомаха,
я в сърцето,
и не са замесени никакви пеперуди,
а всякакви мушката.

* видове мушкато