Мужикът – това е руския крепостен селянин, безправен роб от жестоките времена на Руската империя. В наши дни мужикът е по-скоро диагноза. Той може да живее и в града, но да си остава същия мужик. Явлението мужик произхожда още от татарското робство на Московия. Златната орда и Руската империя са единствените държави, които са държали в робство своите собствени народи. Мужикът е човек с робски манталитет, характерен основно за Русия, макар да се среща и в други държави. Нещо повече, дори в наши дни населението на Русия се състои основно от мужици. Има, разбира се, и свободни граждани, но реално те са малцинство, и то в големите градове като Москва и Санкт Петербург. Затова трудно могат да сформират критичната маса, необходима за едно гражданско общество. Мужикът познава само две човешки състояния: роб и господар. Много рядко някой мужик успява по стечение на обстоятелствата да стане господар, но тогава той започва да се отнася с другите мужици така, както с него се е отнасял неговия господар.

Мужикът е свикнал да се подчинява и да превива гръб, да има господар, батюшка, цар. Той не познава понятия като свобода и демокрация, нито знае какво да прави с тях. Той не знае също какво означава да имаш човешки права, нито да се бори за тях. Той е използван като пушечно месо в безбройните войни на Русия и СССР, защото за господарите му неговият живот не е струвал нищо. Затова и за мужика човешкият живот не е ценност. Мужикът е изтърпял дори безчовечния геноцид, който знаем като Голодомор от времето на Сталин, без да протестира. По дефиниция мужикът си е алкохолик. Това е неговия начин на живот. Той се напива почти всеки ден с водка и ляга да спи върху печката у дома, като преди това е набил жена си и децата си. Така той успява да живее скотския живот, на който е подложен. Най-често мужикът няма достатъчно информация за света днес и за това как живеят хората в други страни. За неговото самочувствие е достатъчно това, че са му казали, че Русия е най-великата страна. Затова той гласува на избори винаги за Путин и Единая Россия и така сам заслужава нерадостната си съдба. Благодарение на него те са на власт.

Мужикът е руски националист и не знае какво е това да уважаваш други народи. Ето защо в чужбина обикновено той се държи арогантно, надменно и с чувство за превъзходство. Когато завладява чужда страна, мужикът граби, убива, изнасилва. Той е мародер и това са усетили всички страни, които той е посетил. Мужикът много обича униформи, ордени и медали и особено да се кичи с тях. С военни униформи той облича дори и децата си. Мужикът много обича да освобождава, а всъщност да завладява чужди земи и народи. Днес в Украйна той краде тоалетни чинии и телевизори с копчета, тъй като с другите не знае какво да прави. Затова по-далеч от Русия, тази страна на мужиците.

Дяконът Левски е написал до Любен Каравелов едно писмо, в което казва: “Байо Либене, дочувам, че ти и онази лудетина Ботйова не сте досетили добре моят хабер. Рекох, че казашкият ботуш е миризлив и не чини да е в близост до Булгурско. Ако ли искаме нашата България Свободна и Свята Република, Русия да е далече … много далече от нази. Ние живеем в Европата и трябва да сме европейска държава, да знаеш, байо Либене, това е моята заръка”. Нямам какво да добавя към тези думи на Апостола.

Иля Репин - Бурлаки на Волге