Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2022 15:23 - ОГУРИ И ОГУЗИ, кратък преглед
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 3177 Коментари: 7 Гласове:
7

Последна промяна: 26.01.2022 16:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      http://s155239215.onlinehome.us/turkic/13_Oguz_and_Ogur/OguzesEn.htm

      http://s155239215.onlinehome.us/turkic/13_Oguz_and_Ogur/OguzesRu.htm

   Мисля, че статията внася известни уточнения кой кой е, откъде е, за какво се е борил :).
Нека видим по какво се различават и по кое си приличат двата езикови клона. След като  поставят българите сред огурските племена, то следва да си изясним кои са те.


 

                                                          ОГУЗИ И ОГУРИ

     По-долу е показана компилация от забележителен сайт. Съставена е като отделна глава, комбинираща елементи, разпръснати из сайта. Това резюме разказва история, която рядко, може би никога не е разказвана в историческата литература. Без разбиране на хрониките на Огузите и Огурите историята се губи, по думите на историците, „някъде в дълбините на Азия“ и „в мъглите на времето“. Като правило огузите и огурите са свързани с региона на Централна Азия и по-специално с планините Алтай или района на реките Толга и Селенга. В същото време около 150 г. сл. Хр. Птолемей споменава Хуните, както и агацирите, саварите и роксоланите в Европейска Сарматия. Разстоянието между тези тюркски племена и района на Орхон е еквивалентно на разстоянието между Португалия и Урал. Подобни доказателства за сродни племена, разделени от подобно разстояние, намираме през 1223 г., когато татарите в Северен Кавказ признали кипчаците за родствено племе.

     Както всички диалектни разделяния разделението Огузи-Огури е причинено от географско разделяне. Огурите са заемали южните райони, от степите до полупустините и до субтропични ширини, в същото време е известно, че от древни времена до наши дни огузите живеят в степни, лесостепни и горски райони, включително планински области. За тези различия свидетелстват и имената на племената, които традиционно свързват селището с занятието или географското разположение: буртаси (аси-пчелари), агачири (горски хора), суаси (водни аси); маджари (горски хора), таври (планински хора), сувари (водни хора) и др.

     Много може да се разкаже за външния вид, облеклото, инструментите и оръжията на огузите и огурите, техните прилики и разлики. Именно тези хора са били конници в ахеменидската, партската, китайската, персийската, гръцката, римската и арабската армии, техните изображения украсяват стели и дворци, познати са от картини и музейни колекции. Именно тези хора оглавяват първото въстание в Арабския халифат, а през 868 г. сл. Хр. установяват първото тюркско господство в Египет и Сирия; те, подобно на огурските българи, сабирите и маджарите, се биели в армиите на Атила и като огузи контролирали Халифата и Мала Азия. В повечето случаи имам бележки откъде идват тези материали. Може да се окаже, че източникът се е променил или вече не съществува. Страниците са достъпни от първоначалното им местоположение и тук не се претендира за каквито и да било права. Страниците са взети от интернет.

                                               Огузи и Огури

 

     Огурите са братя на Огузите. Не всички братя винаги се отнасят братски един към друг и историята е пълна с братство и вражда между огурите и огузите .Поради вероятно ранно разделяне (най-късно през 3 век пр. н. е.) техните езици се разминават фонетично един от друг. Лингвистите предполагат, че зъбният протозвук ”j” (ж) се разделя на ”z/r”; по онова време нe е имало грамофони и ако смятат така, сигурно знаят нещо. Определящите разлики са замяната на звука „z“ в огузките езици с „r“ в клона на огурските и замяната на огузкия звук „i, y“, „i, ы“ в началото на думи с “d/dj/g”, “д/дж/г” в огурските (например: Yilan-Djilan/Gilan/Dilom за “змия” и др.). Прилагането на това просто древно лингвистично наблюдение прави отличаването и класификацията на езиците праволинейни и леки.

     Древногръцкият географ Птолемей (160-170) споменава река Яик, изтичаща от Каспийско море (преименувана през XVIII век от руската царица-немкиня на „Урал“; тя вероятно е мразила Птолемей повече, отколкото се е страхувала от Степан Разин) като Даикс (Аикс), което потвърждава, че огурите Българи, Кангари или Хуни са живели в Западен Сибир в степите на Итил до II в. Още по-древен историк, Херодот, през VI в. пр. н. е. описва подробно скитите - агатирси (Agathyrsi), за които, подобно на саварите/суварите, засвидетелствани по-късно от Птолемей, се смята, че говорят езика на огурския клон. Информация от древни западни източници поставя древните западни племена Огури в степите на Източна Европа и Близкия изток, докато китайските източници поставят съвременните им източни огури в степите на Централна Азия и пустинята Такла-Макан. Под имената на Западен Ху и Ху, или Хуни, на тюркски kьn = „семейство“, най-старите китайски източници документират присъствието на огурски племена на полуостров Ордос.

     В историческия период имаме многобройни доказателства, че огурите и огузите са съжителствали в едни и същи политически съюзи, смесвайки се свободно и рамо до рамо. Племенният съюз на конфедерациите Теле, Българи, Тюрк, Хазар, Кимак и Кипчак (Каганати) включва огурски и огузки племена, същото се отнася за конфедерациите Огури-Уйгури и Огузи- Киргизи (Каганати), валидно е и за Огузката конфедерация и нейните потомци. Логично е да се очаква, че е имало подобно съвместно съществуване в праисторическия период, когато географията и политиката са отчитали като една тези разпръснати групи. Без надеждни доказателства не можем да смятаме, че Огурите са били изключително и само Огури, съответно Огузите да са били изключително и само Огузами. Една от най-ранните тюркски конфедерации, общоизвестна под названието Тохари, може да е включвала асите-огузи и сабирите/суварите (Sabaroi) огури. Названието „аси“ у българите може да означава предишната им политическа принадлежност, както етнически различни племена от Тюркските каганати са носели етнонима тюрк.

     Източните и западните хуни са принадлежали към Огурското езиково семейство, днес то скромно се нарича Карлукска група и също така неправилно е наричано Южна Кипчакска група. През античния период семейството на Огурите е много по-известно от семейството на Огузите поради близостта им до грамотното южно население. Поради етнонимиката и документираните елементи на езика огурските групи включват освен хуните, тохарите, кангарите, уйгурите, карлуците, българите, хазарите, сабирите, агацири, авари и теоретично всички други етнически различни популации, чиито имена завършват с -ar/-er/-ir/-ur. Обратното, семейството на огузите би трябвало да включва племена с етноними, завършващи на -az/-ez/-iz/-uz, но това не се наблюдава. Исторически документирани огузки племена, с исторически документирани огузки езици носят всякакви имена освен тези, които завършват на -az/-ez/-iz/-uz (-ash на чувашки и -iz на Едизки). Това показва, че племенните етноними са по-стари от R-Z прехода, а племената с имена, завършващи с -ar/-er/-ir/-ur не принадлежат непременно към групата на Огурите. Племето Az/As е отделна тема, исторически в района на Централна Азия те са били свързани с почти всички и са известни както в Близкия изток като асирийските Az-kishi, така и в Централна Европа и Далечния Изток. (Мисля, че намерихме сериозно потвърждение за името на Азовско море, както и за местоимението Аз в български и „македонски“ език, б. м.). Фактът, че асите са били тюркоезични е извън съмнение, тяхната преобладаваща връзка с тюркските и силно повлияните от тюркските монголски езици е доминантното доказателство за техните езикови предпочитания. От проблясъци в историческите записи изглежда, че разделението на -r/-z е настъпило в племената на кангарите, което е породило два протоетноса, кангарите и асите. Асите са били разположени на север от кангарите или най-малкото са заемали високопланински райони в близост до планинската тайга, докато Кангарите-Огури предимно предпочитали откритите степи на Казахстан и Такла-Макан от Таримския басейн. Съответно огурите оставали чисто степни жители, свързани с оазисите и реките в пустините, като в същото време много огузки племена се приспособили към лесостепната икономика и трябвало да съседстват с пешите ловци от горската тайга.

     В следващата глава от историята вече се сблъскваме с огурските хуни в брачен съюз с огурските уйгури, с титли и етноними, изразени на огурски език, Хучжи и Чжук, Ичжици, Хачжи, Жижжо, Жилур и Фужули, и Юечжи, и Юн-Джунг, и името на съпругата на Янджи за "абти", което отразява тюркския термин за съпруга, "ати". Уйгурите, които принадлежат към племената Теле, принадлежат към групата Огури, за нас е важно, че не всички племена са непременно огузи и огурските хуни са избрали друго огурско племе на уйгурите-теле за брачен съюз от всички „теле“ племена. Тюрките и други огурски племена през II в. пр. н.е. останали извън структурата на властта на огурите, за съжаление. Когато китайската политика на корупция и разделяне на най-мощния противник дала плод, теле-огузките племена се разбунтували и сложили край на хунското господство. След като структурата на властта на хунската държава била сериозно уовредена, хунските племена и племената, тясно свързани с тях, се стопили и избягали в безопасност. Малка част от хуните се присъединили към своите братя, които продължили да заемат част от историческата хунска територия, завзета от Китай; тези хунски племена продължили автономното си съществуване под китайско господство и оставали мощен магнит за различните хунски племена в смутните времена на следващите хилядолетия. Много голяма част, наброяваща половин милион души, се присъединили към своите монголски противници Ксианг-бей, като променили верноподаничеството си, но като цяло останали непокътнати в предишните си земи. Друга голяма част от племената на хуните прескочили северните си противници, племената Огуз Теле, и основали ново царство в Западна Централна Азия, простиращо се от Северен Кавказ до Балхаш. Първоначалното хунско късноантично западно царство включва племената българи, сувар (Савар), Езгил (Есегел) и Кангар.С течение на времето новата западна хунска конфедерация включила аланите, агацирите, скитите, сарматите, севернопонтийските тюрки и европейските хуни (които предшестват напредването на източните хуни), асите, част от балтийските племена, които по-късно стават славянски племена, част от германските племена и угорските мадяри (иначе моджари, мордва).

     В Източна Европа племената на огурите продължили своето господство до арабските войни. 30-годишна поредица от войни с пълно унищожаване на местното население обезкървява доминиращите огурски племена, превръщайки ги в бежанци в собствената им земя и предизвиква приток на техните източни съседи-огузи. Въпреки, че езиково преобладаващото огурско мнозинство в Източна Европа оцелява до XV-ти век, то е все повече повлияно от огузките езици на баджинаките, огузите и кипчаците.

В Централна Азия племената на източните огури, също смесени в различна степен с население, говорещо на огузки диалект, са оцелели през Уйгурския каганат от VIII век, Киргизския каганат от IX век, конфедерацията Огуз Ябгу от X век, Караханидския каганат, Кара Хитай Гурките Газневиди и Селджукския Султанати от XI век, Хорезмската държава от XII век, Монголският каганат и султанат Хилджи от XIII век, централноазиатските Тимуриди и Моголи. В съвременния период освен узбеките племената огур влизат като съставни племена на различни огузки държави, останки от Монголския каганат от XIII век.

     В Централна Азия уйгурските племена на огурите през монголския период оцелeли като етнически монолитно общество и влизат в съвременния период до голяма степен непокътнати като съставни части от по-късните монголски държави и манджурския Китай. Историята на южните хуни все още не е написана, но реинкарнацията на редица тюркски ръководени държави, тайнствено наричани в китайската династична историография като „северните династии“, подчертава присъствието и тежестта на южните хуни и уйгури, ако и по това време те все още могат да бъдат исторически дискриминирани. В Централна Азия уйгурите все още остават най-голямата тюркска етническа група, разделена между общностите уйгури и хуи. Уйгурите са едно от малкото тюркски племена, които все още живеят на същите територии, които са притежавали преди 22 века. От лингвистична гледна точка самите уйгури са съхранили своя огурски език.

     Лингвистично проблемът с изучаването на огурските езици не се различава от изучаването на всеки друг древен език. Точно както днес английският се е отдалечил напълно от най-старите германски езици, познати за нас, с всичките си заемки и диалектически промени, съвременните огурски езици също са се променили. По-задълбоченото изследване трябва да се насочи към древните пластове, към лингвистичните палеоархеологически изследвания, като тези, които вече са практически направени за индоевропейските езици. Бумът на тези изследвания вече е на хоризонта и в следващите няколко десетилетия ще са готови да дадат плодове.

 

 

                           Огузите в историческите материали

     Името „Огуз“ може да се припише на ранните времена. В китайски източници относно II в. пр. н. е. се споменава племето о-кут (тогава името „тюрк” все още не е съществувало). Това е китайската версия на името на племената, които на тюркски се наричат Огур и е образувано поради произношението на буквата -z като -r от някои тюркски племена. Регионите Тарбагатай и Кобдо, посочени в китайските източници като местата на заселване на О-кутите, са известни като тюркска територия.

     Името „Огуз“ идва от думата „ок“ (стрелка). „Ок” на тюркски език също означава „племе”. В онези дни тази дума е била преведена на китайски като „племе“ (например: On-Oki = десет племена). Така думата „огуз“ се образува чрез добавяне на буквата -z към „ок“, което е окончанието на множествено число в старотюркския език и без да е „етническо“ име, директно означава „тюркски племена“ .

     Името „Огуз” се използва за първи път в първия надпис, открит на брега на река Барлик (Улу-кем = влива се в Енисей), където пише „Шест огузки племена”. Тук говорим за шест племена, обединени в едно племе (жуз = съюз). Съдейки по факта, че тези надписи са посветени на бейовете, си струва да мислим, че огузите са обитавали в тази долина в древни времена, образувайки съюз.

Орхонските надписи не правят разлика между огузите и гьок-тюрките; освен това огузите са в основата на ханството. Огузи и гьок-тюрки са едно и също. Думата "тюрк" е политоним. Гьок-тюрките принадлежат към същия етнос от тюркския род като огузите, тоест огузите и гьок-тюрките са представители на един и същи род. Произходът на тюрките от VI - VII век (Gyok-Turok) от тази група огузи е посочен в китайски източници.

     В документи от периода Тан (годишницитe Танг-су и Киу Танг-шу) има и четири различни превода). Девет огузки племена (в надписите „девет огузи”, понякога „девет племена тюрки (гьок-тюрки)” се споменават като „тюрки от деветте племена (гьок-тюрки)”, а понякога „девет племена на Толес”. И така, деветте племена на Огузите Толес са същите, както и деветте огузки племена гьок-тюрки. Тоест племената огуз са племената, които са родили гьок-тюрките.

     В китайските източници от периода на ханството Гьок-Тюрк огузите не се споменават самостоятелно (тоест като „огузи“), а като „девет племена“ (Куй-син), а преводът на думата „огуз“ се дава под формата на Tu-kue (= Tьrk), което показва, че няма нужда да наричаме тази група с друго име. За това свидетелства и липсата на използване на името „Огуз” в паметниците от периода на I-ви Гьок-Тюркски хаганат.

     Не е имало племена, съответстващи на огузите, но носещи името "тюрк". Думата "тюрк" е политическо название. Държавата на Гьок-Тюрките е създадена от древната управляваща тюркска династия, наречена Ашина с помощта на заобикалящите я групи „тюркски родове”, които образуват съюз от племена (т.е. огузи).

     Объркването, произтичащо от споменаването в ислямските източници на уйгурите като „девет огузи“, е елиминирано с точното определение на уйгурското племе и деветте огузи.

                                                               Хронология

     500 г. От VI век огузите са едни от тюркските членове в Кок-тюркския (гьок-тюркски) каганат. Част от тюркските племена, които са били част от Гьок-Тюркското ханство от VI-ти век, по време на периода на вълненията, започнали през 630 г., се обединяват помежду си в съюз, в резултат на което създават девет-огузкото „ханство“ в района на реките Толга и Селенга. Огузите, победени от Илтериш през 682 г. (война при Кравето езеро) са в този статут. Паметникът (балбал) на владетеля на държавата на Огузите Баз-Каган, загинал в тази битка, по-късно е поставен на гроба на Илтериш-Каган.

     682 г. Притеснени от настъпването на Кутлуг, огузите, които живеели по бреговете на Селенга, направили опит да си сътрудничат с китайците и китаните (китаните).

     682 г. Офанзивата, извършена по съвет на Тонюкук на брега на Кравето езеро, била успешна и елиминирала опасността от огузите.

     През VI - IX век огузите са живели в района на река Селенга.

     691 г. В началото на Уйгурското ханство Моен-чур все още „тегин“-ът е начело на огузите. След известно време обаче огузите също се разбунтуват срещу Уйгурското ханство. Този път те бяха в състава на осемте племена-огузи. Моен-чур потиска огузите, които се обединяват с "тридесетте татари", в Бургу и по бреговете на Селенга. Огузите, преминавайки през Селенга, отстъпват. След това няма достатъчно информация за съдбата на огузите в родината им. Със сигурност има масово разселване на тях на запад.

     716 г. Въстанието на деветте огузки племена и смъртта на Капахан Каган.

     716 г. Кул-тегин прави 5 похода срещу огузите, Билге-каган също участва в четири от тях.

     В резултат на кампанията, наложена от каганите през 715 г. срещу племената на огузите, техните животни са убити. През 716 г. едно от племената на огузите - байирките - е жестоко потиснато.

     Мъдрият Тонюкук заедно с Илтериш Каган убиват много китайци на юг, китани (китани) на изток и огузи на север.

     Борбата на огузите продължила със същата сила. Дори в годината, когато много животни загинали заради сушата, Билге пак тръгнал на поход. Уч-огузите (3 огузи = карлуци), настъпващи към Отукен, са отблъснати. Огузите, които започнали настъпление, след като се споразумели с татарите, били победени във войната край Агу, в резултат на което масите от огузи напуснали страната и се оттеглили към границите с Китай (717-718 г.).

     Има и други примери в тюркската история, когато народът, който до едно време е подкрепял династията, започва да се бори срещу нея. Съпротивата на карлуците срещу кара-ханите, съпротивата на туркмените срещу селджукските султани, борбата на султан Сангер, който самият е бил огуз, с непокорните огузи ... има много примери от този род.

     775 г. Ибнул-Есир сочи, че по времето на халиф ел-Мехди (775-785 г.) огузите дошли в околностите на Мавераннахр.

     Членовете на „Съюза на Огузите“ в голям брой се преместват от района на Орхон първо в околностите на Талас, а след това в Сърдаря. Като се има предвид фактът, че през XI век езикът на сърдарийските огузи се различава от езика на източните тюрки по думи и изречения, се предполага, че това преселение е станало преди IX век.
     820 г. Предполага се, че нападението на „деветте огузи“ върху Ушрусана (между Сърдаря и Самарканд) е споменатото в Ал-табери през 820-821 г. и е свързано с огузите.

     900 г. През първата половина на Х век огузите живеят в степите на Сърдаря, в градовете Караджук (Фараб) (39,2°N 63,6°E) и Сайрам (Испиджаб, 42,3°N 69,8°E), разположени в неговата околност. Според ислямските географи (Ал-Балхи, Истахри, Ибн-Хавкал) и Худулул-Алем територията на огузите се простирала до Каспийско море на запад (съответно полуостровът в източната част на това море получава тюркското име Манкишлак) до град Гюргенч (Ургенч, 42,3°N 59,2°E) на юг, до селата Джит и Баратекин, разположени на северозапада му (в южната част на Аралското езеро), на север от Бухара (39,8°N 64,4°E ) в Мавераннахр до град Сабран, който е в подножието на планините Караджук и половината от степта, простираща се от Каспийско море до планините Караджук, се наричала „Огузка степ” (Мафазул-Гузия).

     975 г. Според сведенията, дадени от Худудул-Алем (последната четвърт на Х век), страната на карлуците граничи с ягмаите и огузите на изток, с тохсулите, чигиламина и деветте огузи на север.

     IX – XI век. Узларите (един от клоновете на огузите) се преселват от северната част на Каспийско море към Източна Европа и Балканите.

     Х век. Огузите са мигрирали от долината Орхон до бреговете на река Сейхун.

     1209 г. Доминирането на уйгурите, наричани в ислямските източници „деветте огузи“, се прекратява.

                                    Огузката федерация Ябгу

     През първата половина на Х век огузите основали нова държава с летен център в град Еникент. Ябгу застанал начело на нея. Лидерът с ранг Еркин бил негов вицекрал, армията се водела от Субаши. Има доказателства за неприятелски отношения между държавата Ябгу и нейните съседи - печенегите и хазарите. Според Ибн-и-Фадлан (първата четвърт на Х век) и Ал-Масуди между тях имало чести войни. Местната династия на Хорезм, Атриги, била под натиск от огузите. Борбата на огузите и техните източни съседи - карлуците, става известна от смъртта на огузите ябгу в една от войните с тях. От друга страна Махмуд Кашгари говори за постоянната вражда между огузите и чигилите. Отношенията с кимеките, които живеели на север, понякога били приятелски, а понякога враждебни.(„Туркмен“ е екзоетноним, използван от външни лица специално за тюркските мюсюлмани със значението буквално „Тюркски отстъпник“, „Тенгриански отстъпник“. Става дума не за конверсия, а за генетична разлика, отнасяща се до персийскоговорящите хора, приели тюркския номадски бит и тюркския език. Това предположение противоречи на добре познатата етимология на думата „туркмени“).

     След като дошли в мюсюлманските страни, ислямските източници започнали да ги споменават под това име. Не са открити други сведения за историята на огузката държава на Ябгу. Споменаването от Решидудин (първата четвърт на XIV век) на някакъв Али Хан, който според него е последният от огузите ябгу и е „кръвен враг“ на селджуците, принудил селджукските бейове Тугрул и Чагри да страдат, изглежда епично, както и твърдението, че известният чендиански „съдия” Шан-мелик е син на споменатия Али-хан.


 

                   Падането на Огузката федерация Ябгу и последствията от това

     По времето на държавата Ябгу огузите са организирани в две групи: Уч-Ок и Боз-Ок. Има два списъка, единият от които принадлежи на Махмуд Кашгари (трета четвърт на единадесети век), а другият на Рашид-дин Джами ут-теварик (първата четвърт на 14-ти век), изброяващи племената огузи, създали тези групи. Махмуд Кашгари посочва имената на 22 племена заедно с техните тамги, а Рашид-дин Джами ут-теварик не само посочва 24 племена, но и ги разделя на Боз-Ок и Уч-Ок. Освен това, наред с тамгите на племената той обозначава и техните гербове. Според него племената огуз-боз-ок са: Кай, Баят, Алка-евли, Кара-евли, Язир, Догур, Додурга, Япарли (няма ги у Махмуд Кашгари), Афшар, Кизир (също неизброени от Кашгари), Бегдили, Каркън (освен ако вместо това при Махмуд Кашгари четем Чаруклу).

Уч-ок са: Бояндур, Печене, Чавулдур, Чепни, Салур, Еймур, Алаюнтлу, Юрегир, Игдир, Бюгдюз, Ива, Кънък.

     Към наближаването на 1000-та година огузката държава Ябгу паднала. Смята се, че това се е случило от една страна в резултат на нападенията на един клон на племето кимек - кипчаците (куманите), които се засилват през IX век, от друга страна, поради отцепването на селджукското семейство заедно с преданите му племена. Според картата на Махмуд Кашгари в средата на XI век кипчаците превземат „Огузката степ“ и територията по долното течение на Сърдаря. В резултат на падането на държавата Ябгу голяма част от огузите се преместват от север на Черно море на запад (узите), другата част - в района на Дженд, откъдето се насочват към Хорасан (селджуците). Известно е, че огузите, останали на местата си, са живели в Манкишлак в района на Караджукските планини и в села по бреговете на Сърдаря.(XI век е началото на влажния период в земите на Саръ Камъш и платото Устюрт. Изоставени в предишния сух период, те стават подходящи за нови скотовъдци, в случая Огузите – виж Е. Цветинская).

     Едно от племената, участвали в последната голяма вълна от тюркски миграции от Централна Азия на запад (IX - XI век) са печенегите, които са една от групите - част от Гьок-тюркското ханство. Вероятно те са живели в районите на Исък-Кул и Балхаш, съставляващи част от он-ок, а след разпадането на западното Гьок-тюркско ханство (средата на VII век) вероятно се преместват в западен Сибир (втората половина на VIII век) поради настъплението на огузите към Сърдаря в резултат на укрепването на карлуците.

     Махмуд Кашгари говори за печенегите като за клон на огузите. Според императора на Византия К. Порфирогенет част от оттеглилите се на запад печенеги остават при огузите („Огузите печенеги“), така че печенегите, посочени от Махмуд Кашгари сред огузите, трябва да са точно тия племена.

     В средата на IX век печенегите, завзели търговския път от Итил до Хорезм, нанесли тежък удар на хазарската търговия и станали опасни съседи за тях. Хазарите се опитали да преговарят с узите (огузите), които тогава все още били на изток, за сътрудничество срещу печенегите, но не успели.

     Печенегите, наричани в различните източници „Пацинаки“ (Византия), Печеначи, Пачинас, Пезенги, „Бисенус“ (на латински), „Бадзинаги“ (на арменски), „Бесеньо“ (на унгарски), живеели между реките Емба и Урал. През първата половина на IX век са прогонени от обединените сили на хазарите и огузите поради заплахата за търговските им пътища и след като пресичат Волга, те се заселват на мястото на маджарите, които те изгонват, в околностите на Дон и Кама (860-880 г.). Това била първата част от голяма миграция.

     Зад печенегите ("тюркските печенеги"), след маджарите, стояли огузите, а след тях половците са изпратени на запад от севера на Черно море. Още по-далече и близо до Сибир се намирали кимеците. Печенегите изместили маджарите от Етел-Куз (889-893 г.) към Карпатите и се заселили в равнините от Дон до западен Днепър.

     Според записа в D"Administrando Imperio, написан от император Константин Порфирогенет (948-952 г.), печенегите се състоят от следните общности:

Ертим (или Ердем; лидер - Байча, след това - Явди),

Чор (водач - Кугел, след това - Куерчи), Юла (водител - Коркутхан, след това - Кабуксчин),

Кухей (лидер - Ипа, след това - Суру), Карабай (лидер – Кардум),(?)

Толмач (лидер - Кортан, след това - Бору),

Капан (лидер - Язи),

Чобан (водач - Батахан, след това - Була).

     Тези общности, три от които (Ертим, Чор и Юла) са наричани „Кангар”, което означава „храбри”, в средата на Х век са разположени по бреговете на реките, вливащи се в Черно море, така:

Чобан (към Дон),

Толмач (на мястото, където Дон се влива в морето),

Кюлбей (Донец). Чор (източно от Днепър),

Карабай (между Днепър и Буг),

Ертин (Днестър), Юла – Прут,

Капан (долен Дунав).

     Първите три са имали връзки с узите, хазарите, аланите, Крим; Юла граничи с "Тюркия" (Унгария), Капан - с дунавските българи. Някои от имената на общностите означават тюркски титли (Юла, Чор, Капан = капаган, кул, бей), а имената на водачите в повечето случаи означават цветове: Куерчи = син, Кахушкин = цвят на кората на дървото, Сулу = цвят на пепел , Бору = сив, Язи = мургав, Була = многоцветен, Явди = брилянтен.

     През XIII век броят на печенежките общности нараства до 13, като сред имената са Аба, Балчар, Батор, Бичкили, Еке, Илбег, Куре, Караджа, Темир, Тебер, Сол. Освен това принадлежащите им крепости носели следните имена: Салма, Сага, Кербак. Все още не са установени имената на други четири печенежки крепости.

     От тези думи стана ясно, че езикът на печенегите напомня най-много на тюркския диалект на кипчаците.

     Печенегите през цялата си история остават под ръководството на общински водачи и не образуват държава, но знаели как да действат заедно по време на походи и отбрана (както и кипчаците и узите).

     Печенегите не били съвсем спокойни на изток. Измествайки ги от земите отвъд Волга, огузите (огузите) се придвижват на изток и от територията, която заемат около Ока, увеличили натиска върху източния фронт на печенегите.

     Като цяло, тъй като огуз директно означава тюркски общности, огузите са останали на изток и са използвали звук „z“, а огурите, след като се отделят от оригиналния тюркски, започват да използват вместо това звука „r“.
Съюзите на огурските общности се състоят от 5-те огузи, 6-те огузи, 9-те огузи, 10-те огузи и 30те-огузи. Източните тюрки са имали също съюзи, кръстени на редица общности, включени в тях.

     В съюза на Кимек участвало и племето Бояндур, което вероятно не е било многобройно и широко разпространено. То просто е било част от народа на огузите. По-късно, през ХV в., кланът Бояндур Аккоюнлу ще създаде държава в Източна Анатолия и Азербайджан. От книгата „Деде Коркут”, написана в периода, когато племето бояндур е било част от огузите, става ясно, че бояндурите са били в съюза „кимек“ на ниво Ханство.

     Източниците разказват, че страната Кимек е заемала обширните степни пространства в Източен Сибир. Основният център на страната Кимек бил в крайбрежието на средния Иртиш. Границите се разширявали с нарастването на народите в съюза. В записите на някои мюсюлмански географи намираме информация за границите на тюркската държава. Географът Мухамед ел-Мукаддеси говори, че през Х век югозападната граница е минавала покрай селищата Сабран и Шаглян в басейна на река Сърдаря. От тях Сабран е селището, защитаващо границата на Огузи и Кимеки. Шаглян е голямото и богато селище, заобиколено с укрепления, на границата с Кимек. Ибн Хаукал смята, че на запад границата достига до изворите на река Ак-Итил.

     Една от трите области на страната Кимек се наричала Киркизхан, което показва, че киргизкото племе се присъединява към кимеките. Племето кангли, живеещо в съседство с огузите и по-късно обединено с кипчаците, също се присъединява към съюза.

     Кимеките говорели на тюркски език. Съдейки по остатъците от него, може да се заключи, че в страната Кимек са използвани два диалекта. По-голямата част от населението на страната, заедно със съседните огузи, говорело основния огузки тюркски езиков диалект (тюркски с използването на „й”). Част от кипчаците и имеките, живеещи на северозапад, говорели на тюркския Огур-Кипчакски (български) диалект (тюркски с използването на „dj - дж“).

     Кимеките изпитвали затруднения да отглеждат големи стада добитък в тежките зимни условия на своята територия. Затова те според ежегодната си уговорка с огузите идвали със стадата в тяхната страна. Мястото, където Кимеките докарвали конете си за зимуване, е селището Ак-Таг (Ок-Таг) близо до страната Огуз.

     Ислямските търговци идвали в местата на някои тюркски племена, намиращи се далеч от главните търговски пътища, като огузи, кимеки и киргизи, и организирали там пазари.


 

 

 

 


 


 

Социална и политическа организация

 

Семейства или родове, обединявайки се, образували племе, оглавявано от бей (Баг, Бег, Би), чиято основна цел била да поддържа взаимопомощ, да спазва правата и справедливостта и да прилага сила, ако е необходимо, за защита на племето. Следователно племето е сдружение от политически характер, с военна сила. Неговото имущество и стада се различават от останалите (всяко от 24-те огузки племена е имало своя тамга).

 

Частната собственост е гаранция за правата и свободите на човека. Българите през X в. дори можели да не плащат на владетеля никакъв данък от стоките, произведени в собствените им имоти. Хазарският каган и неговият двор дори не се опитвали да вземат данък от имуществото на гражданите. Огуз-бейовете надигали глас в случай на прекомерни действия на хана.

 

Един византиец говорел в столицата на европейските хуни по времето на Атила, че за разлика от Византия, където човек е под натиск и законите не работят, в Хунската империя той се чувства свободен и живее без страх. Китайските роби избягали в страната на свободата, азиатската хунска империя. Същото направили и руските роби, избягали в страната на свободата, при тюрките зад границата.

 

Списъците на надписите: „Каган, семейството му, племенния съюз, бейове, тархани, бей-буйруки, бейове на Токуз-Огузи...”, не са класова йерархия, а директни списъци от управлението в държавата към контролираните.

 

Атила дал обширна територия на държавата до Урал под управлението на сина си Илек. Западното крило на Кок-тюркската империя, Хазарската държава, от 630-те години е под контрола на княз от рода Ашина. Карлукът Ябгус се присъединява към династията Ашина. По подобен начин несъмнено били организирани и малките политически формации като държавите на уйгури, тюргеши, огузи-ябгу. Например уйгурският хан Моенчур оглавява огузите, докато все още е тегин. (принц, б. м.).

 

Администрацията на външните работи, която управлява дипломатическите отношения, била една от най-важните служби в големите тюркски империи. В столицата на азиатската хунска империя работела голяма група хора, които говорели и пишели на различни езици. В столицата на западната хунска империя работели секретари, преводачи, куриери. Отговорни за изпълнението на меджлисните решения за външната политика на табгачите са били битачините; на кок-тюрките, тюргешите и уйгурите са били битакчии-тамгачи, на огузите са били туграджии. Върху писмените документи е отпечатан официалният печат на Танху или Каган. Посланиците имали право на неприкосновеност, докато не започнели да шпионират.

 

Рашид ад Дин, изброяващ в книгата Джат-ал-Теравих (814 г.) 24-те племена огузи, описва една птица Онгон (думата Онг означава успех) като тотемна за всяка група от четири племена.

В списъка на същите племена огузи, датиран към домонголско време, Кашгари не споменава тотемните птици, но споменава печатите както Рашид ад Дин.

Закони и традиции

Торе е сборник от задължителни традиции и обичаи. Орхоно-Енисейските записи казват, че без Торе няма държава. В книгата Divanu-Lugati-Turk думата Торе се обяснява като най-важното място в къщата, дивана; тази дума в основния смисъл се използва като обичай, традиция. Гьокалп съобщава, че думите „тора” и „турци” може да имат един и същ корен. (Това се потвърждава нумизматично, на първите турски монети „trg” се използва като „държава” > „вдясно”, виж А. Мухамадиев). Според това думата „тюрк” означава „съблюдаващ Тората”. Във всички степи има Торе, образувано в продължение на хиляди години. Селджуците и османците наричат традициите, останали от техните предци, "Огуз Торе". Торе обаче не се състои само от огузки традиции. То е присъщо на целия тюркски свят.

Според исторически документи, принадлежащи на хуни, гьок-тюрки, хазари, огузи и българи, тюркските мъже по правило са били дългокоси и са имали обичая да свалят шапките си в знак на уважение.

Икономика

Тюрките, макар и рядко, издигат крепостни стени. Такава е била например столицата на хуните Танху Чичи, разрушена от китайците през 36 г. пр. н. е. Освен това азиатските хуни построили град Гуцанг в района на Кансу. Град Итил имал стена с четири врати. Въпреки това тюрките по правило не обичали да обграждат градовете със стени (по думите на Тонюкук), тъй като това не отговаряло на техния начин на живот.

Споменатите по-горе градове на гьок-тюрките не са резултат от желанието да се подражава на „уседналия“ живот. Първо, за такъв е необходимо да има широко разпространено земеделие, което означава села. Това важи особено за печенегите, огузите, хазарите и волжките българи. Тюрките са строели все пак укрепени градове, както беше споменато по-горе.

Огузките градове, построени през X век: Караджук, Суткент, Алтън-тепе, Савран, Сайрам, Карнак, Куркул-тепе, Джент, Сугнак, Ишкан, Чардари, Байиркум и други също са оживени търговски центрове.

Победата на мюсюлманите с помощта на карлуците в Таласката война през 751 г. окончателно отблъсква интереса на Китай към Западна Азия. За градовете и държавите на уйгурите, карлуците и огузите започва период на просперитет във вътрешната и западна Азия. Независимостта, реализирана по времето на хуните и първите гьок-тюрки, отново е постигната през втората половина на IX-ти век от политическите формации на уйгурите в източен Туркестан, тюрките в западен Tуркестан и особено карлуците. На запад Хазарското ханство беше важна държава.

Огурите били в същото време добри земеделци. Това тяхно качество е основната черта, която ги отличава от източните тюрки (хуни, гьок-тюрки, уйгури, огузи). В същото време някои източни тюрки са се занимавали със земеделие в райони, благоприятни за това. Степите, където са живели тюрките, трябва да се разграничават от пустинните степи. Територията им е почти изцяло покрита с трева, но има и райони, благоприятни за земеделие. Например, според китайски източници, хуните са сеели пшеница и просо. В един от китайските годишници се споменава, че заради тежките студове хуните имали неурожай за една година. Същите източници говорят за хунския сорт пшеница и хунския боб. Използвайки резултатите от археологическите разкопки, се предполага, че отглеждането на зърнени култури в Алтайските планини се извършва поне от третото хилядолетие пр.н.е. При гьок-тюрките всяко семейство имало собствен парцел напоявана и засята земя.

Открити са напоителни канали (в Башкавуз, близо до река Чулишман), създадени в Алтай през хунския период. Каналът, излизащ от река Тото, каналът Ак-тур са признаци на земеделие в Алтай. В Иволга и Илмово, което е между Селенга и Байкал, са открити железни рала (донесени от Китай), коси, воденични камъни и др. Плугове и лопати са открити в могили в района на Селенга, принадлежащи на гьок-тюрките. През този период са прокопани много канали. Дължината на канала Тото, използван, както се оказа, по времето на гьок-тюрките, е около 10 км. Построен е с такова техническо изпълнение, че руснаците през 1935 г. решават да го използват. По същия начин са напоявани и някои резиденции на карлуците и огузите.

Икономиката на степните държави се поддържала не само от данъците, налагани на поданиците на страните и техните дарове, но и от данъците от народа в тях. В империята на азиатските хуни данъците се събирали от специални служители. Гьок-тюрките и огузите наричали данъчните служители „амга” (или имга), а държавната хазна „аглик”. Плащането е извършвано най-вероятно в продукти и стоки. Хазарите са взимали от славяните един меч или една кожа от хермелин от семейството (рядко пари).

Култура и литература

Един от древните тюркски дастани е този за известния герой Алпер Тунг. Споменаван в творчеството на поета Фердоуси (XI век) под името Афрасиаб, той е живял векове в паметта на тюрките, в негова чест се провеждат празници на „йоги“, някои от управляващите тюркски фамилии (карахани, уйгури , селджуци) се свързват с него. Друг дастан, описващ живота на степните тюрки, е дестанът за Манас, „типичен герой от алперския период”. Книгата „Деде Коркут”, която се смята за част от древните огузки дастани, заема важно място в литературата поради описанията на обществото на степните тюрки, тяхната организация, социална структура, традиции и обичаи.

Религия

В мислите на тюрките за Бога вниманието е насочено към развиване на значението на великото същество в материалното небе. В надписите на Орхон има израз, който разкрива тюркската космогония в едно изречение: „Uze Kek-Tangri asra yagyz yir kylyndykta ikin ara kishi oglu kylynmysh” (Когато Бог създаде синьото небе отгоре и земята отдолу, човекът беше създаден между тях ). Ясно е, че споменатият тук "Кек-Тангри" е Богът-небе. В периода на гьок-тюрките небето, покриващо земята и заповядващо всичко по нея, било Бог в очите на степта.

Може да се види подобно вярване, съществувало сред огузите през Х век. Според Ибн Фадлан, когато огузите се сблъскват с несправедливо отношение или някаква беда, те гледат към небето и казват: „Боже!”. В основното тюркско вярване не е имало антропоморфизъм.









Гласувай:
7



1. blackpredator - бифуркация
26.01.2022 16:33
Като те чета, после чета и Гочето и ме фаща една теория
нали помниш кучето Рошко /у чекмеджето/
то е по ДНК правнук на кучетата на скандинавските гърци,
откраднати от Тракия
и на нещастните лаещи жертви в Юкатан

та думата ми беше, малко по-скромно /реалистично/ с миграциите
туй са процеси, които според мен /говоря за народи/, не стават от вчера-днеска
ако сумираш времето от изворите горе, или историческата древност е няколко хилядолетия повече, или и Гочето е станал историк..
цитирай
2. dobrodan - Predatore, съвсем скоро ти написах,
26.01.2022 16:46
че наистина важните работи не ги четете :).
Ето извадка:
"Установяваме, че, ако съдим по етнонимията и друга терминология, из цялата територия на Европа от най-древни времена са живеели и тюркоезични народи, които са мигрирали тук в началото на III хил. пр. н. е. от района на Предуралието и Средното Поволжие. Антропологически това са били основно народи от европейски тип."

Курганната култура е археологическа култура от периода 4-2 хил. пр.н.е., отъждествявана в науката с първите индоевропейци. :):):):), не, езиково тия народи не са индоевропейци, но погледнато географски - да.

Тук също ме напушва на смях, много обосновано при това. Думата "курган" колко да е индоевропейска? Думата "яма" означава "общо, заедно" в стария език, доста писах вече за това. Датировките обаче са приблизително точни!
"Мащабната експанзия на чергари от причерноморско-каспийските степи, т.нар. ямна култура (Yamnaya), преди около 4500 г., положила началото на формирането в Западната Европа на културата на шнуровата керамика (Corded Ware), се смята за източник на индоевропейските езици." Миграцията, разбира се, е ставала поетапно и......на коне. Както и с кораби, но това вече е за друг разговор :).
цитирай
3. mt46 - ...
26.01.2022 20:50
Да, но ние едва ли имаме нещо общо, близко с тях...
цитирай
4. dobrodan - Не особено много,
27.01.2022 11:15
само дето огури са направили Дунавска България :), а куманите-огузи Второто Българско царство :).
цитирай
5. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%B8
27.01.2022 17:46
dobrodan написа:
само дето огури са направили Дунавска България :), а куманите-огузи Второто Българско царство :).

Това са спорни хипотези... :)
И постингът ти не е кратък, а доста обемист!...
цитирай
6. dobrodan - Марине, сега се върни тук:
27.01.2022 18:23
24. dobrodan - Виждам също, че тази страница на Стоян Динков може да бъде от полза.
26.01 12:25

- няма как да дам пряк линк - и прочети какво пише.
Мммм?
Народът си е народ, управленците са тия, които правят държавата.
Спорни зер :):):).
Относно обема на постингите - мисля да разделям на части наистина обемните статии.
Има една, която може да отиде и на три-четири раздела. Страх ме е да я захвана, защото......пак ще кажеш, аман от тюркофилия :):):).
Ще я преведа, а после кой както иска, така да отсъди.
цитирай
7. notfun - ....защо.да нямаме общо ?
31.01.2022 10:40
...да говорим за ,"чисти"бг. гени,е
толкова смешно.профанско..и
срамно емоционално.та
превърнахте този сайт,
в една..панацейна говорилня
по смешна и абсурдна и от
mama bg...
....и този елементарен и неуважителен маниер,
да си..дебатираме.чрез уики..кръпки и
чаршафи..
не ставайте смешни по-добре ударете на халтура и мерена..пуететика )
Пп
или, най-добре, си купете една серия полезни книжки
намират се, и по два-три лв
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1044136
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031